Решение по Наказателно дело 3/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№……..

град Ловеч, 24.02.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева

ЧЛЕНОВЕ: Йонита Цанкова

Мирослав Вълков

при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 3 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 147/23.10.2013 г. по НАХД №379/2013 г. Тетевенски районен съд е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 423/23.08.2013 г. издадено от началника на сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ловеч, с което на Т.Н.Ц. *** с ЕГН********** на основание чл. 315 ал.1 предл.2 т.1 от Кодекс за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Т.Н.Ц..

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до тези пороци на съдебното решение – съдът не е взел предвид факта, че в АУАН е посочен само един свидетел, че АУАН не е съставен на мястото на проверката, че няма данни да е извършено нарушение на чл. 259 ал.1 т.2 от КЗ, че има различия при описанието на нарушението в АУАН и в НП, че в НП е допълвана квалификацията на ръка, без посочена дата и длъжностно лице.

Касаторът иска да бъде отменено изцяло решението на ТРС и НП да бъде отменено. Жалбата е подадена в срок, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът началник сектор ПП при ОД на МВР-Ловеч се представлява от юрисконсулт Радков, оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Ловешки административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са представени писмени доказателства и са събрани гласни такива.

Съгласно чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв.

Спорно по делото е дали са налице нарушения на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН и дали касаторът носи отговорност, тъй като не е собственик на моторното превозно средство.

Касационния състав, след като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съгласно чл. 249 т.1 от КЗ задължителна застраховка е "гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1 към кодекса.

Съгласно чл. 259 ал. 1 т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.

Съгласно чл. 315 ал. 1 предл.2 т.1 от КЗ физическо лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв.

По делото пред първо-инстанционния съд са събрани достатъчно доказателства и съдът намира за безспорно доказано, че на 16.08.2013 г. около 14,57 ч. на път №103 м.Кръстошката касаторът е управлявал лек автомобил Мазда с рег.№ СА8577КТ в посока към с.Златна Панега като при проверката от длъжностни лица от РУП-Ябланица е установено, че няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила към момента на проверката. Представените доказателства за сключена застраховка сочат, че такава е сключена едва след проверката и е в сила от 16.00 ч. в деня на проверката.

За това деяние на касатора е наложено административно наказание глоба в минималния размер предвиден по чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ.

КЗ не предвижда привилегировани състави на административни нарушения по кодекса. Съставът на нарушението по чл. 315 ал.1 т.1 във вр. с чл. 249 т.1 от КЗ не изисква настъпването на вредоносен резултат. Същото е нарушение на просто извършване – достатъчно е бездействието на задълженото лице да не сключи застраховка, или действието – да управлява МПС без сключена задължителна застраховка, без да се предизвиква друг вредоносен резултат. Изпълнителното деяние не е по предложение първо на чл. 315 ал.1 от КЗ - неизпълнение на задължение да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а по предложение второ - управляване на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Т.е. неотносим към спора по делото е фактът, че касаторът не е собственик на автомобила. Той е привлечен към отговорност в качеството си на лице, участвало в движението като водач на МПС без сключена застраховка.

Описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно и изложените от актосъставителя и административно – наказващия орган обстоятелства не си противоречат, дори напротив – налице е съответствие в описаната обстановка, като се установяват и всички елементи от състава на посочената нарушена правна норма – водач, управляващ МПС, без сключена задължителна застраховка. Непосочването в НП чия собственост е МПС не е нарушение на чл. 57 от ЗАНН, тъй като това обстоятелство не е част от състава на нарушението – изрично е посочено, че е нарушение по чл. 315 ал.1 предложение 2 от КЗ.

Посочването като нарушена и на нормата на чл. 259 ал. 1 т.2 от КЗ не е съществено нарушение на чл. 57 от ЗАНН. Съставът на нарушението е в чл. 315 ал.1 предложение 2 т.1 от КЗ, а материално-правната норма посочваща коя е задължителната застраховка в процесния случай е чл. 259 ал. 1 т.2 от КЗ. Посочването и на чл. 259 ал. 1 т.2 от КЗ в НП, въпреки че няма данни кога МПС е влязло на територията на страната, не се е отразило нито на квалификацията на нарушението, нито на определяне на санкционната норма, нито на размера на предвидената от закона санкция, поради което не е нарушено правото на защита на касатора. Още повече, че описанието на нарушението в АУАН и в НП е пределно ясно, разбираемо и подробно, така че всеки човек по пътя на нормалната логика лесно би стигнал до извод какво нарушение е вменено на касатора и за какво нарушение му се налага санкция.

Допълването на квалификацията на ръка е удостоверено с подпис и печат на административно-наказващия орган, а в закона няма забрана НП да се изписват на ръка. Няма твърдения и данни това допълване да е направено след връчване на НП, следователно допълването е станало преди завършване на НП като документ в рамките на производството по издаването му и допълнението е неразделна част от съдържанието му. Видно е от представения към първоначалната жалба препис от НП /лист 5 от първо-инстанционното дело/, че НП е връчено на касатора след допълването, следователно правото му на защита не се нарушава и не е налице незаконосъобразност на НП на това основание.

Подписването на АУАН само от един свидетел не е нарушение на изискването на чл. 40 ал.3 и чл. 42 т.7 от ЗАНН, тъй като чл. 43 ал.1 от ЗАНН допуска АУАН да се подпише и само от един свидетел, и дори в случая по чл. 40 ал.3 от АУАН не е нужно той да е свидетел на нарушението или установяването, а само на съставянето на АУАН, тъй като няма и законово изискване АУАН да се съставя на мястото на нарушението или на установяването му. Достатъчно е да е съставен от длъжностни лица, които са компетентни с оглед мястото на нарушението и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Касационният състав след анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и възраженията на касатора, намира, че касационната жалба е неоснователна. Първо-инстанционният съд е събрал всички относими доказателства, изследвал е подробно всички установени факти и е стигнал до правилни правни изводи.

Решението на първо-инстанционният съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2 от АПК Ловешки административен съд, касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147/23.10.2013 г. постановено по НАХД №379/2013 г. от Тетевенски районен съд, като законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: